Вероятно първото използване на бренда е било практикувано още в древния Египет, когато занаятчиите са поставяли „марката“ си върху изработваните от тях тухли, за да се разграничат техните производители. Също така съществуват документирани доказателства за появата на търговските марки в гръцките и в римските общества. Търговските марки са се използвали в Индия през 1300 г. пр. Хр.
Брендингът е намирал широко приложение пред Средновековието, тъй като занаятчиите са маркирали своите стоки. Това е било необходимо, тъй като поради нарастването на броя на населението, е имало повече от един ковач, зидар, обущар, дърводелец и т.н., и е трябвало по някакъв начин те да разграничат продуктите на своя труд. В някои от по-старите европейски градове, като например Залцбург и Ротенбург, туристите все още могат да видят оригиналните търговски знаци, свързани с търговията на желязо. През 1266 година английското законодателство официално е поискало използването на марките за тестените изделия.
В ранната история на Съединените щати марките често са се използвали за идентификация на животните (основно на кравите и на овцете), а по-късно започват да се използват и за отбелязване на специалните качества на селскостопанските стоки. Но истинският разцвет на идеята за брендинга датира от втората половина на XX век и е свързан с напълно естествени причини, основната от които е появата на огромен брой сродни продукти на пазара.
Развитието на технологиите също оказва силно влияние върху развитието на човешкото общество. В същото време марката решава проблема с избора, тъй като потребителите всекидневно се оказват изправени пред неограничен брой продукти и физически не разполагат с достатъчно време да сравняват всички предлагани на пазара стоки. И тук в помощ на потребителите идва брендът, който отделя определен продукт от останалите и по този начин улеснява избора. Успешното позициониране на даден продукт му осигурява значителни предимства пред останалите конкурентни продукти.
Историята на една от най-романтичните модни къщи във Франция започва в момента, в който младата и богата аристократка Габи Агион се премества от Египет в Париж (1945). През този период следвоенният моден стил е предполагал жените да носят къса коса, прави поли малко над коляното и сака с широки рамене. През 1947 година Кристиан Диор се съживява традицията на висшата мода и жените се връщат към съществувалите в миналото разбирания за лукс и красота.
Уморена от светския живот Габи решава да започне да се занимава с моделиране на дрехи. Тя поставя началото на своята кариера с шест памучни рокли, която по-късно се разраства в цяла индустрия. Скиците на нейните първи рокли привличат един от нейните приятели и скоро с помощта на двама млади шивачи тя се превръща в преуспяваща дизайнерка.
Карвен, Жак Фак и Диор, диктаторите от времето, стават първите собственици на моделите на Габи. Тези майстори на модата са поразени от елегантността и лекотата на нейните творения. Не е изненадващо, че скоро нейната къща се превръща в малко студио, където Габи заедно с двама асистенти започва да създава своите модели. Впоследствие дизайнерката е поискала разрешение от приятелката си Клое дьо Брюметон да нарече студиото си с нейното име – Chloe. Въпреки че не вярвала, че дейноста на Габи ще има успех, тя се е съгласила.
Името Chloe се превежда като като "зеленеещата“ т.нар. Деметра - гръцката богиня на плодородието и селското стопанство. Неговият нежен звук много точно предава настроението на дрехите, създадени от Габи и през 1952 година сред модните къщи в Париж се появява и това ново име. Габи обаче не следва модните тенденции на времето, нейните модели са са прекалено чувствени и женствени. Постепенно нейната модна къща става все по-позната и известна и много от конкурентите й започват да следват нейната линия.
През 1956 година в Cafe de Fleur, любиното заведение на Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, се състои първото шоу на Chloe. Почти от самото начало на съществуването на модната къща Chloe кани талантливи модни дизайнери да представят свои собствени колекции. Тенденцията на модната къща обаче винаги следва една и съща модна линия - усещането за цвят и лекота, в съчетание с френския шик.
През 1957 година Chloe започва да работи с цяла плеяда от френски дизайнери, представители на съвременното дизайнерско движение Le Style, сред които са Жерар Пипар и Кристиан Бейл, които са създали повече от една колекция за марката. Разцветът на модната къща продължава до 1966, когато я поема Карл Лагерфелд. След той е бил млад дизайнер, който е практикувал само една година с Жан Пату, но е поканен от Chloe. Първоначално е работил на свободна практика, но Габи му се доверява и не прави грешка. В бутика на Chloe на улица Rue Gribeauval пазаруват Онасис, Жаклин Кенеди, Бриджит Бардо, Мария Калас и несравнимата Грейс Кели. Благодарение на Карл Лагерфелд през 60-те и 70-те години марката Chloe достига върха на своята популярност.
Творенията на Карл Лагерфелд поразявали със своята простота и оригиналност. В една от своите колекции той представя свободни сака от вълна в комбинация с копринени ризи, които са били носени върху дълги до глезените поли. Тези модели предизвикват противоречиви емоции и мненията на критиката са много противоречиви. През 1973 марката Chloe открива втория си бутик в улица Rue Du Faubourg Saint-Honore, където и до днес се намира сградата на щаба. През същата година появява и първият аромат на Chloe... Но през 1983 година Карл Лагерфелд се присъединява към Chanel, а Габи се ориентира към швейцарската компания Richemont Group и за марката Chloe започват трудни времена.
През 1992 година Карл Лагерфелд се връща на работа при Chloe, но истинското разрастване на марката започва пет години след това, когато Стела Маккартни въвежда сексуалността, женствеността и по-голямата свобода, взети от хипитата. Със своите корсети, трикотажни вложки, бродерия, дантели, бродирани ръкави и леки рокли в своите колекции Стела създава чувството на лекота, вътрешна дълбочина и кокетство.
Американската компания Nike (Найки) произвежда спортни облекла, обувки и други спортни стоки. Получава името „Найки“ през 1978, като е кръстена на гръцката богиня на победата - Нике. Сред най-известните футболисти, които използват марката „Найки“, са Кристиано Роналдо, Фернандо Торес, Роналдиньо и много други.
Компанията се появява неофициално през 1964 под името „Blue Ribbon Sports“ от студента Фил Найт и от неговия треньор Бил Бауърман. По това време в действителност не е имало избор на спортни обувки. Адидас предлагала качествени стоки, които обаче стрували скъпо (около 30 долара) в сравнение с обикновените маратонки (5 долара). И ако професионалните спортисти можели да си позволят продуктите на Адидас, за любителите на спорта това не било възможно.
За да се справи с тази ситуация Фил Найт започва да поръчва маратонки от азиатските страни и ги продава на американския пазар. През 60-те години той получава магистърска степен по икономика в Станфорд. По време на един от семинарите получава задача, свързана с разработването на стратегия за развитие на бизнеса на малка частна фирма, като трябва да разработи и маркетингов план. Прието е да се смята, че именно на този семинар се е родила идеята за създаването на "Nike".
През 1963 година Фил Найт заминава за Япония. По онова време цената на труда там е ниска и той сключва договор от името на компанията Blue Ribbon Спорт с Onitsuka за доставка на маратонки в Съединените щати. За една година компанията успява да продаде обувки на стойност осем хиляди долара и наема първия си служител, Джеф Джонсън — мениджър по продажбите. -През 1971 студентката от Portland State University Каролин Дейвидсън създава логото на Nike за смешната сума от 30 долара. По-късно Фил Найт й подарява статуетка с логото на Nike и с диаманти, както и част от акциите на компанията.
Компанията има голям успех през 1973 година, когато успява да спечели 50% пазарен дял, тъй като тогава Аdidas преминава през труден период. Вероятно всеки познава известната серия на обувки Nike Air. Тя е създадена през 1979 година от авиоинженера Франк. Технологията се състои в това, че той създава система за амортизация на маратонките, което удължава техния живот. През цялата си дейност Nike е работила с известни спортисти и спортни организации, но най-известният си договор подписва през 1985 година с Майкъл Джордан.
Nike се превръща в символ на световния спорт. И ако преди време футболът бе доминиран от Adidas, през 90-те години ситуацията започва да се променя. Ако обърнете внимание на днешните световни първенства по футбол, ще забележите, че Nike се среща почти толкова често, колкото Adidas.
Вероятно първото използване на бренда е било практикувано още в древния Египет, когато занаятчиите са поставяли „марката“ си върху изработваните от тях тухли, за да се разграничат техните производители. Също така съществуват документирани доказателства за появата на търговските марки в гръцките и в римските общества. Търговските марки са се използвали в Индия през 1300 г. пр. Хр.
В ранната история на Съединените щати марките често са се използвали за идентификация на животните (основно на кравите и на овцете), а по-късно започват да се използват и за отбелязване на специалните качества на селскостопанските стоки. Но истинският разцвет на идеята за брендинга датира от втората половина на XX век и е свързан с напълно естествени причини, основната от които е появата на огромен брой сродни продукти на пазара.
